Създаване на измислен герой

by **Катрин Пиърс** Чет Мар 08, 2012 9:58 pm

Тук се създават измислените герои

by **Ася МакАдамс** Пет Мар 09, 2012 5:29 pm

1. Име. - Катрин Лиис

2. Години. - 16(2344) - Древен

3. Дарба. - пирокинеза

4. Външен вид. -
Има красива и нежна фигура. На външен вид прекалено крехка, но никой не знаеше каква сила се таеше в нея. Косата и е дълга до раменете. Беше светло руса със странно сияние. Имаше грижливо подрязан бретон който беше малко над перфектно очертаните и вежди. Под гъстите и дълги, черни мигли имаше две студени очи. Студени, но красиви. Устните й бяха красиви, добре очертани и приличаха на токущо разцъфнала роза. Лицето и беше бледо и нямаше и следа някога да е било излагано на слънце. Беше прекрасно лице с меки черти. Кожата и беше бледа и нежна. Тялото и си имаше своите достойнства и беше добре оформено. Катрин имаше висока и стройна фигура. Ноктите и бяха перфектно оформени и грижливо подрязани. Косата и обикновено беше сплетена на красива плитка спускаща се гърба й. Беше като роза с бодли, а ако се ободеш никога не ти минаваше.

5. Характер: -
Може Катрин да изглеждаше крехка и слаба, но тя беше Древна. С годините живота и навиците на хората се променяха, а за да е в крак с времето и Катрин трябваше да се променя. Така, че може да се каже, че има променлив характер. Но най- важното беше, че тя беше от най- опасните ловци останали по Земята. Беше с прекалено голямо его. За нея всички бяха по- нисши. Мразеше да я побеждават и често този който я е победил не доживяваше да се похвали на който и да било. Катрин никога не е имала приятели така, че не държеше на никой. Държеше се арогантно понеже знаеше, че никой ни може да и се противопостави или поне никой не смееше. Обичаше да се забавлява, най- вече за сметка на другите. За нея любовта беше непозната и проява на слабост. Гневът и беше нещо познато можеше да изтреби държави само поради гнева си. Тя беше Древна и не искаше никой да я мисли за сбава заради нежиния и външен вид.

6. История: -
Катрин имаше дълъг живот. Но през всичките си векове остана вярна на себе си и никога не помилва хората и не ги призна за нещо повече от нищожества. Трудно е да се спомни детството си. Но не беше приятно. Майка и бе умряла прекалено рано, баща и се бе самоубил и Катрин бе израснала сама. Рядко бе срещала други като нея... Древни. Бе срещала единствено Ребека, Клаус и Илайджи. С Клаус се бяха видели съвсем за малко през Троянската война ако паметта на Катрин не и изневеряваше. Тогава имаха доста разгорещен спор относно кой е по- силен. Е май това беше решило съдбата на Троянската война. Май се бяха виждали и докато строиха колизеума. Тогава май не направиха нищо чак толкова грандиозно май само избиха няколко села...
С Ребека историята беше доста по- сложна бяха се срещнали още когато и двете бяха доста млади... поне по вампирски. Не се разбираше и с нея. Между тях спора беше коя е по- добър ловец. Това им стува много. Проля се кръв. Но в край на сметка спряха битката и сключиха нещо като примирие, което се надяваха да не влиза в сила за да не е нужно да се срещат. Илайджи беше съвсем друг случай. Да кажем, че Катрин беше влюбена в него за известно време. Но той я отхвърли с обяснението, че той е ловец и е сам. От тогава Катрин беше станала истинска Ледена кралца. От този момент нататък унищожаваше повече от обикновено. Първите няколко године или бяха векове след това Катрин рядко излизаше навън беше се вкобчила в гнева си. Но после нещо я доведе в това забравено от Бога градче. Може би защото почвата тук беше напоена с кръвта на стотици загинали, такива места обикновено привличаха свръх естественото.

7. Допълнителна информация:
~ Обича кръв
~ Отличен ловец
~ Обича да еспериментира

Лик: Кандис Акола

by **Катрин Пиърс** Пет Мар 09, 2012 5:30 pm

Напиши си расата Smile

ПП: Да ти сменям ли името?

by **Ася МакАдамс** Пет Мар 09, 2012 5:31 pm

нем и готово Very Happy

by **Max Harvey.** Пет Мар 09, 2012 9:03 pm

[ Jensen Ackles ]

*

Максимилиан Харви ;;
24 години ;;
Човек.

- Стой далеч от мен, Макс! – изкрещях и го замерих с първия предмет, който напипах. За нещастие се оказа скъпата ваза от китайски порцелан, която толкова обичах и пазех... до сега. Почувствах се зле, когато Макс просто направи крачка встрани и вазата се пръсна с оглушителен трясък в отсрещната стена, но гордостта ми нямаше да ми позволи да покажа с нещо колко съжалявам за това си действие.

На лицето ми може би бе изписан страх, но всъщност бях ядосана. Адски ядосана. А както повечето ми познати знаеха, това никога не беше на добре... за потърпевшия. Не можех да приема факта, че той знаеше всичко за мен, а аз не знаех нищо за него. Просто не можех да се примиря с това положение, да не знам дори какво е истинското му име... Може би ако не бях такава егоистка в началото на запознанството ми, нямаше да се стигне до тук. Ако не бях говорила само за себе си и не се бях интересувала само от това какво става с мен и единствено с мен, сега можеше и да знам нещо повече за Макс. Обаче не – той твърдо отказваше да говори за себе си.

- Не разбираш! Остави ме да ти обясня – размаха ръце той, но аз не исках изобщо да знам какво имаше да ми обяснява. Когато го попитах, той не искаше да ми обясни, сега искал да ми обяснява.

- Върви по дяволите! – изкрещях гласно мислите си и му обърнах гръб, дишайки тежко.

И той го направи. Погледна ме с онзи негов поглед стил „Както искаш” и задържа очите си върху моите, докато ме заобикаляше, за да се добере до вратата. Трясна я, не особено силно, оставяйки ме сама в стаята да си мисля за този негов поглед... Имаше още нещо в него, нещо скрито дълбоко, нещо, което не можех да уловя...

По-късно разбрах какво по-точно бе.

Защото това бе последния път, когато го видях.

Той просто изчезна. Като сянка. Като неуловим фантом в нощта. Изчезна също така ненадейно, както се бе появил преди година и половина – сякаш от нищото. Спомням си как се бяхме запознали... Това беше може би едно от най-вълнуващите моменти в живота ми.

На практика в онази нощ беше като Супермен. Долетя точно когато бях в беда, заобиколена от банда хулигани с... хм... користни намерения. Не, че не се събирах и движех с такива постоянно, правейки си кокаинови пиршества, гарнирани с алкохол в големи дози, но тези прохождащи гангстери направо ми изкараха акъла от страх. Бяха ме притиснали в един ъгъл в два през нощта (точно се връщах от един купони) и се наслаждаваха на улова си. По улицата не се мяркаше жива душа, а на мен сърцето ми беше паднало в корема от страх и притеснение. И точно когато си мислех, че няма никаква надежда, като лъч в тунела се появи Макс със слънчеви очила (в два през нощта!) и чаша кафе, и... Ами, натам сценария е ясен. С две думички – спаси ме.

Всъщност, тези две думички имаха много по-дълбок смисъл. Защото Макс ме спаси не само от загорелите хулиганчета; той ме спаси от самата мен, изтръгна ме от лапите на наркотичната зависимост и ме вкара в релси. Преди да го срещна, бях изгубена. Напълно изгубена. С право хората ме наричаха курва, наркоманка, развратна, пропаднала, пачавра... дори изтривалка и носна кърпичка. Бяха ми лепнали етикета Общата. И като казвам „с право”... Правете си изводите.

Беше много трудно да се променя, да, но през цялото време до мен беше не сестра ми, не родителите или така наречените ми приятели, а именно Макс. Колко е изпатил покрай моята „трансформация”, само той си знаеше... Защото периода, който последва след като успя да ме реши да престана с наркотиците, беше най-страшен. След това ме накара да откажа пиенето. След това цигарите. И накрая дори започнах да ходя на фитнес и да разбирам каква обаятелна красота притежава зелената салата...

Разбира се, аз бързо му се доверих и му споделях всичко. Всеки проблем, всяка тайна, абсолютно всичко. Имах му повече доверие, отколкото имах на себе си. Не знам как не му омръзваше да слуша драмите ми, които превъртах отново и отново с часове... Но никога не ме докосна, никога не ми направи и най-малък сексуален намек. Беше абсолютно въплъщение на индивидуалната ми дефиниция за перфектния най-добър приятел.

И точно в негов стил си остана такъв, вземайки решението да ме остави намира и да излезе от живота ми. Защото нещата, които разбрах за него от хората, не бяха никак приятни и ако бяха верни, то Макс определено си имаше оправдание да не иска да ми разкаже за себе си.

Според слуховете и историите на хора, сблъсквали се с Макс Харви, той е роден в Сенегал (което обясняваше защо знае перфектно френски) или в Куба (което пък обясняваше защо владееше испански сякаш му е роден език). Имаше разминавания и в градовете, но всички истории имаха едно общо нещо, което ме навеждаше на мисълта, че най-вероятно е истина – отрасъл е в сиропиталище. Не е известно кои са родителите му, нито защо са го изоставили. Живял в това сиропиталище до петнайсет-шестнайсет годишна възраст, преди да го изгонят заради проява на свободна воля и отстояване на собствено мнение. От тогава той обикаля навсякъде по света, живее като номад и е на принципа „Отивам там, накъдето ме отвее вятъра”. Вършил е добри неща – помагал на хората, това онова -, но е вършил и лоши неща – ограбвал магазинчета, библиотеки, веднъж даже се бил опитал да ограби банка, но явно усетил, че се проваля и отпрашил преди да са го заловили. Занимавал се с нелегални дела, специализирайки във фалшификацията на всякакъв вид документи...

От наученото като нищо можех да си напиша бестселър.

И все пак, какъвто и да го виждаха другите хора, за мен Макс бе спасител и имаше добро сърце. Беше човек с въображение, леко откачен, надарен с гениалност, граничеща с лудостта. Нямаше много пари, но беше готов да подели и малкото, което има. Никога не съм го чувала да се оплаква, макар че живееше в една изоставена къща в края на града, нямаше кола, нямаше телефон, обожаваше Led Zeppelin и спеше през деня, най-много по пет часа на денонощие. Беше пристрастен към кафе и слънчеви очила. Затова избягвах да ходя с него по магазините – видеше ли някъде слънчеви очила, бях обречена на двучасово клечене пред някоя витрина и въпроса „А тези отиват ли ми?” през две минути... Но пък никога не бе скучно с него. Крайно цинична и саркастична персона, винаги измисляше нещо откачено за правене и съм се задушавала от смях с него. Шегуваше се дори когато не беше време за шеги и ми трябваше съвсем малко да ръчна състезателния му дух, за да се навие да направи някоя глупост. И въпреки това, беше здраво стъпил на земята човек, закоравял реалист и отчасти мизантроп. Криеше мрачните си мисли зад усмивка и с право мога да кажа, че бе един от най-добрите актьори, които съм виждала. Робърт де Ниро можеше спокойно да се скрие някъде.

Но, за жалост, нищо не беше вечно.

Дори споменът.

*

Създаване на измислен герой Tumblr_m0hwb2Wh091rqwv7io2_500

by **Катрин Пиърс** Пет Мар 09, 2012 9:11 pm

Одобрен си

by **Марина.** Нед Мар 11, 2012 8:21 pm

Име:Марина.
Лик:Kristen Stewart
Години:17 /2243/
Раса:Вампир
Дарба: Викане на мъртви

Външен вид:Марина има дълга и чуплива коса,която много обича и
постоянно глези.Винаги си е била кафява или черна на цвят и така я харесва.Няма намерение
да я подстригва късо.Често изправя косата си
и понякога я връзва на опашка,но това е когато спортува иначе не се
връзва.Когато си е в къщи обича косата и да е на кок,за да не и пречи
толкова.Тя не може да спи с пусната коса и затова винаги,когато спи косата и е
вързана.Има прекрасни,светло кафяви очи,но винаги е мечтала за сини или
зелени.Веждите и с лека извивка правят лицето и още по-хубаво и както на косата
си така и на веждите си Марина държи много да са идеални.Миглите-тъмно
черни,гъсти,дълги и леко извити.Тялото на древната вампирка е разкошно и всякакви дрехи и
стояха перфектно.

Характер:
Кучка е точната дума с която може да се опише Марина.Тя е
типичния вампир.Откакто умират родителите и тя изтрива и последната усмивка от
лицето си,последната капка човечност.Марина има доверие само на себе си и може
би на сестра си Катрин,но и на нея не вярва много.Не е от най-лесните
характери, даже изобщо. Има свое собствено мнение по всеки въпрос, което се
мени на всеки миг. Изключително трудно е да я убедиш, че греши, защото тя
самата смята, че никога не го прави.Марина е доста избухлива.Лесно можеш да я
накараш да се ядоса.Един по-особен поглед от нечия страна и Марина ще съсипе
живота на горкия човек,защото тя е много отмъстителна и определено знае как да си
връща.

История:Марина е родена в Америка.Тя е била
изоставена от родителите си когато е била на 2 години.След няколко месеца от
дома я прибира семейство,което е много бедно,строго и винаги са се отнасяли
много зле с Марина.Те постоянно я биели и тормозели.Когато станала на 12 Марина
решила,че ще избяга от приемното си семейство и ще се опита да намери
истинските си родители.Тя се скитала дни и нощи из мрачните улици на
градовете,но без никаква следа от биологичните си родители.Търсенето продължава
докато тя не става на 16 години.Тогава когато съвсем е загубила надежда тя се
запознава с някакво момиче и двете стават доста добри приятелки.Един ден когато
те си споделяли по приятелски разбрали,че са сестри.Сестра и и разказала
подробно за семейството и как майка и починала твърде рано от тежка болест,а
малко по-късно и баща и се самоубива и също като Марина тя е израснала
сама.Сестра и и разкрива,че е вампир ,като я моли да пази тайна.Марина е чувала
за тези същества и това,че съществуват особено в Мистик Фолс,но не е
очаквала,че и сестра и е гаден кръвопиец.Марина просто ги ненавижда.И когато
разбира новината тя побягва и повече не се е виждала с /както Марина след това
я наричаше/ „онова момиче“.

Допълнително:
-Пие
-Пуши
-Обича шоколад
-Обича животни
-Има котка /сиамска/. Казва се Саманта.

Едит: Не знам защо седи така накъсано от форума си е нещо,защото в другите не ми стои така бланката

by **Катрин Пиърс** Пон Мар 12, 2012 6:28 am

Одобрена си Smile

by byh4o Пон Мар 12, 2012 1:35 pm

Клеър Каунти
Създаване на измислен герой 4327276f

Nicole Scherzinger

Име: Клеър Каунти
Титла: Графиня
Вид: Древен Хибрид (между вампир и върколак)
Години: 20*100 (2000)
Сили: Огнено овладяване, Призоваване, Телепортиране, Усилени рефлекси

Външен вид: Клеър е много приятно момиче, дори красиво. С дълга черна и начупена коса. С кестеняви очи и нормално телосложение. От време на време си къдри косата, защото е още по сладка така.

Характер: Въпреки всичко през, което е преминала, тя си остава с много силен характер. С "железни нерви". Отстоява това, което иска и дава всичко за приятелите си. Винаги горда от себе си, но и по-някой път самотна. Винаги е насреща ако трябва да помогне на някой.

История: Тя е милостива и нежна, умна и безкрайно красива, но и много опасна. 20-годишна от 2000 години, със свежо лице, прелестни черти, тя се носи през живот от спокойствие и популярност през деня и се изправя пред нечувани опасности след залез слънце, добре приспособимо красиво момиче. През повечето време, Клеър просто се опитва да прекара деня си спокойно в графството си. Живота на Клеър е съживен и застрашен с пристигането на Крал Алекзандър, мистериозен, учтив и очарователен мъж в нейното графство, чието минало и самоличност са покрити с мистерия. Какво ли ще стане с прикритието на същността на Клеър за околните? Кой е този Алекзандър и каква опасност грози над живота и...... Целият и свят ще бъде променен, но от кого..?

Допълнително*: Обича шоколад и карамел.
Обича да говори с приятелите си по телефона
Харесва работата си като модел и не мисли да напуска поне още 100 години

by Sponsored content

Създаване на измислен герой

Създаване на измислен герой

Re: Създаване на измислен герой

Re: Създаване на измислен герой

Re: Създаване на измислен герой

Re: Създаване на измислен герой

Re: Създаване на измислен герой

Re: Създаване на измислен герой

Re: Създаване на измислен герой

Re: Създаване на измислен герой

Re: Създаване на измислен герой

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31